„...Дух и пламък е бил моят път и мойто битие.“
Ваклуш Толев

Vaklush Tolev Учителят Ваклуш Толев е роден в България на 7 януари 1923 г., в деня на Рождество Христово, в с. Поповица, Пловдивска област. Приключва земния си път на 27 ноември 2013 г. в гр. София.

Учи право в Юридическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Изключен е през 1946 г. по политически причини. Престоява дълги години по лагери и затвори. Там пише поезия, драми, философски есета, изучава немски, френски, английски език... След излизането от затворите завършва богословие в Духовната академия, София.

От 1991 г. чете лекции по История на религиите в Пловдивски, Софийски и други университети. По-късно по тези лекции е издадена трилогията „История и теория на мировите религиозни учения“. Тя се състои от трудовете „История на религиите“ и „Езотерични школи и мистични учения“ – част І (предхристиянски окултизъм) и част ІІ (следхристиянски окултизъм). Тези трудове са един нов глобален поглед върху присъствието и ролята на духовното и окултно знание в личното, социално и историческо битие на човечеството.

Освен университетски курсове Ваклуш Толев изнася слова и беседи, които оформят цялостния облик на едно ново Учение, наречено от него Път на Мъдростта. Учението на Мъдростта е нова йерархия като последователност на Духовните доктрини в Мировата еволюция. То е част от голямата верига на доктрините на Духовните вълни: Вълната на Сътворението, на Митологията, на Правдата, на Любовта, на Мъдростта, на Истината и на Свободата. За първи път в света Ваклуш Толев дава Доктрина за йерархията на Духовните вълни и прокламира поредната Духовна вълна – Вълната на Мъдростта.

От 1993 г. лекциите, словата и беседите на Ваклуш Толев се публикуват в авторското му списание „Нур“ („нур“ – негаснеща, нетленна светлина). За мото на списанието той поставя своя афоризъм „Няма зло, има нееволюирало добро“. В своето Учение той не приема грехопадението, а счита, че познаването на добро и зло е тласъкът на еволюцията на човека. Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове, казва Ваклуш Толев.

 

 

Душата на човека

Душата на човека е субстан­циална и също се нуждае от защита:

„Не се страху­вайте от тези, които убиват тялото, а от онези, които могат да пору­гаят и погубят душата ви!“Христос

Контакти

За допълнителна инфор­ма­ция, контакти и подкрепа на идеята за включ­ва­не на нова клауза за Права на душата в Хартата за правата на човека:

За контакти

Search