от Ваклуш Толев, България
И не бойте се от ония, които убиват тялото,
а душата не могат да убият, а бойте се
повече от оногова, който може и душата,
и тялото да погуби в геената огнена.
Матей 10:28
Обръщаме се към уважаемата Комисия по правата на човека към ООН с предложение да се разшири охранителната сила на Хартата за правата на човека, като се допълни с клауза за правата на душата. Душата да не бъде анатемосвана от която и да е религия и да се снеме от гражданския и наказателен кодекс понятието враг. Така ще се запази духовната цялост на човека от оскърбление и погубване.
Всеобщата декларация за правата на човека е израз срещу една жестокост, несравнима в историята. Тя е един безбрежен копнеж в човешката душа за мир, просперитет и свобода. Гласувана на 10-ти декември 1948 год. в ООН, тя ни предостави закон, който защитава правото ни на живот, свободата на слово и съвест, волята за щастие и свободата от страх. Така историческата памет спомни на човечеството нравствените повели и Божии заповеди от най-древни времена до модерните конституционни гаранции и международни конвенции.
В забвение обаче остана защитата на една макар и незрима, но реална субстанция – душата. Тя е признавана от всички религии, но проклината и отлъчвана с „анатема”, когато някой смени убеждение, противопостави се или изкаже несъгласие. Анатемата е религиозна казън, най-тежката лична покруса, която унищожава човешката духовност. Със същата отрицателна енергия е наситено и понятието „враг”. „Враг” е клеймо върху личната душевност, същевременно „враг” е социално проклятие! Нещо повече, „анатема” и „враг” са се превърнали в идеология, захранваща социални, религиозни и военни конфликти, нарушаващи живота на нациите и историческия им път.
Христос е казал: „Обичайте враговете си.” (Матей 5:44); а псалмопевецът пише: „Аз рекох: вие сте богове” (Псалом 82:6). В Третото хилядолетие човечеството трябва да приеме едно ново съзнание за „другия”, а именно, че той не е „враг”, а е „събожник”, няма зло има нееволюирало добро.
- Предлагаме да се обяви мораториум върху употребата на тези страшни понятия – анатема и враг, като се формулират и приемат съответни текстове в защита правата на душата.
Спасете душата! Защитата на правата на душата е култура за бъдеще!
